На другата сутрин Даф има късмет да открие достатъчно рано Док Съдърленд, за да преговаря делово с него, преди той да е започнал ежедневния си запой. Ако бе закъснял само с един час, вече щеше да бъде твърде късно. Нещата се развиха така, че миг, след като най-сетне подписа, че продава двадесет и пет концесии на Шон и Даф, Док катурна чашата си и се строполи от стола си. Мастилото по договора за покупко-продажбата още не бе изсъхнало, когато Даф потегли към бивака на Фериерас, за да намери Тед Рейнек. Тед държеше парцелите от другата страна на братовчеда Джок. Горе, на „Кенди Дийп“, Шон наглеждаше инсталацията и си гризеше ноктите. За седем дни Даф бе изкупил повече от сто концесии, задлъжнели бяха с четиридесет хиляди лири.

— Даф, започваш да полудяваш — молеше му се Шон. — Отново ще загубим всичко.

— Колко сме измъкнали досега от „Кенди Дийп“?

— Четири хиляди.

— Десет процента от това, което дължим, за десет дни — и то само с една мизерна четиричукова трошачка. Дръж се, човече, утре купуваме четиридесетте концесии от другата страна на Джак и Свирката. Бих го направил и днес, но онзи проклет грък се дърпа, защото иска по хиляда лири на парче. Предполагам, че ще трябва да му ги дам.

Шон се хвана за главата.

— Даф, моля те, човече, затънали сме до шия.

— Стой мирен, момко, и гледай как действува магьосникът.

— Отивам да си легна — предполагам, че утре сутринта пак трябва да поема твоята смяна, щом си решил да прекараш деня в опитите си да фалираме.

— Не е необходимо, наех онзи янки Картие. Нали се сещаш, спаринг-партньорът ти. Оказа се, че е миньор и е готов да работи срещу тридесет на месец. Затова можеш да дойдеш с мен в града и да гледаш как те правя богат. Имам среща с онзи грък в девет часа.

В девет часа Даф приказваше, а Шон седеше мълчаливо. В десет гъркът все още не се беше появил, Даф бе изнервен, а Шон не спираше да бърбори от облекчение. В единадесет часа той поиска да се върнат в мината.

— Това е предзнаменование, Даф. Господ е погледнал от небето, видял ни е да седим тук, готови да направим ужасна грешка. „Не — казал той, — не мога да допусна това да се случи на тези добри момчета.“

— Защо не постъпиш в трапистки манастир? — Даф погледна часовника си. — Хайде, стига толкова, да вървим!

— Слушам, сър! — пъргаво се изправи Шон.

— Като се върнем, ще имаме достатъчно време, за да разчистим масите, преди да обядваме.

— Не се прибираме, а отиваме да търсим гърка.

— Ама, слушай!

— По-късно ще те слушам — хайде!

Запътиха се към „Светлите ангели“, оставиха конете пред заведението и влязоха вътре. В сравнение с яркото слънце навън в ресторанта бе тъмно, но дори в полумрака вниманието им веднага бе привлечено от групичка хора, които седяха на една от масите. Гъркът бе с гръб към тях, пътят в прическата му като че ли бе прокаран с бял тебешир и линия през лъскавата му черна, къдрава коса. Шон премести погледа си от него върху двамата мъже, седнали от другата страна на масата. Несъмнено бяха евреи, но с това приликата между тях се изчерпваше. По-младият бе слаб, с гладка, мургава кожа, опъната на скулите му, устните му бяха много червени, а очите му, обрамчени с женски мигли, бяха шоколадовокафяви. На стола до него седеше мъж с тяло, сякаш оформено от восък, държан близо до горещ пламък. Раменете му, закръглени почти до безформеност, се смъкваха към крушообразното му туловище. Едва крепяха огромната глава с теме като кубето на Тадж Махал. Прическата му бе в стила на модата от времето на монаха Тък. В очите му обаче — пронизващи жълти очи — в тях нямаше нищо комично.

— Храдски — изсъска Даф и изражението на лицето му се промени.

Усмихна се и се запъти към масата.

— Здрасти, Ники, струва ми се, че имахме среща.

Гъркът бързо се завъртя на стола.

— Господин Чарлиууд, извинявайте, наложи се да се забавя тук.

— Да, както виждам, горите са пълни с разбойници.

Шон забеляза как червенината започна да пропълзява над яката на Храдски, но веднага се скри.

— Продаде ли ги вече? — попита Даф.

Гъркът кимна притеснено.

— Съжалявам, господин Чарлиууд, но господин Храдски ми плати сумата, на която държах без никакво шикалкавене — и то в брой!

Даф плъзна погледа си към отсрещната страна на масата.

— Здравей, Норман. Как е дъщеря ти?

Този път червенината се измъкна от ризата на Храдски и заля цялото му лице. Той отвори устата си, езикът му цъкна два пъти, после я затвори.

Даф се усмихна и погледна към по-младия евреин.

— Макс, кажи какво иска да каже.

Шоколадовите очи се сведоха към масата.

— Дъщерята на господин Храдски е много добре.

— Предполагам, че се е омъжила незабавно, след като напуснах Кимбърли.

— Точно така.

— Мъдър ход, Норман, много по-мъдър, отколкото да караш бикоподобните си телохранители да ме гонят от града. Не беше много любезно от твоя страна.

Всички мълчаха.

— Трябва някога да се съберем и да си поговорим за доброто старо време. До тогава — с-с-с-б-б-бо-г-г-гом!

По обратния път към мината Шон попита:

— Ама той има дъщеря? Ако прилича на него, голям късмет си извадил, като си избягал.